Пречиствателни станции - няма!


13.12.2010


 
Днес е модерно да се говори за екологията. И децата знаят, че природата трябва да се пази. В същото време на практика половин България е залята от отпадните ни води заради липса на пречиствателни станции. Провинцията е осеяна с външни тоалетни, нечистотията от които се излива в реките или попива от подпочвените води в двора. Парадоксално е, но дори в по-отдалечени столични квартали се наблюдава същата картинка. Разбира се, че така природата се замърсява, но пък сега си имаме удобно оправдание - криза е.
Проблемът е, че това оправдание върви само за пред децата Поне три или четири правителства е трябвало да помислят за екологията прагматично, а не само от политическа целесъобразност. Догодина ще има местни избори и отново пред урните ще се говори изобилно за екология.
Грубата статистика е следната. 124 са населените места у нас с над 10 000 жители. Само в три от тях няма никакви проблеми с пречиствателната станция - Смолян, Враца и Габрово
В 70 от останалите 121 селища отпадните води изобщо не се пречистват заради липса на съоръжение. В 51 техника има, но се нуждаят от модернизация. Обикновено това е изискване на ЕС да се изгради трето стъпало за биологично пречистване, което означава да се отстранят азотът и фосфорът. Изискване за трето стъпало има за т.нар. чувствителни зони. 3/4 от територията на страната ни е определена като такава, Черно море също е чувствителна зона. Това са водоеми, в които има опасност от развитие на водорасли в резултат на по-ниското съдържание на кислород. На практика само във водоемите в Добруджанския район няма изискване за трето биологично стъпало.
411 селища у нас са с жители между 2000 и 10 000. Става дума за малки градчета и селца. Използваните води в около 380 от тях също се изливат на воля в реки, дерета, морето или чрез септични ями се просмукват от подпочвените води. Населените места под 2000 жители са 393 и там са рядкост локална пречиствателни станции.
Според договора за присъединяване към ЕС България разполагаше с 4 г., за да изгради пречиствателни станции в градовете с над 10 000 жители. Това е един кметски мандат. Знаете ли на колко места не са си мръднали и пръста? Крайният срок е 2010 г., след което следва наказателна процедура. Интересно с какви очи досегашните градоначалници ще поискат пак доверието на избирателя догодина.
Особено остър е проблемът по Черноморието. 15 са населените места по крайбрежието там, в които целогодишно живеят над 10 000 души и вече трябваше да имат пречиствателни станции. Има още четири населени места, които в активния сезон се пренаселват и за тях важи същото изискване. Проблеми с пречиствателните станции нямат само Варна, Бургас и Балчик. В Ахтопол например жителите са 14 000, но още са на ниво идеен проект. Поканени са да представят проект за финансиране по ОП "Околна среда". Същата е ситуацията в с. Черноморец, където пребивават 15 200 жители. Не са изградени пречиствателни станции в два бургаски квартала - "Сарафово" и "Долно Езерово". В кв. "Меден рудник" е изградена с пари от ИСПА и е в процес на пускане. Пречиствателните станции във Варвара и Синеморец стоят като паметник на нечия глупост или доверчивост. Те са изградени като пилотни проекти, през тях преминава вода, без да се пречиства. Оказало се, че избраната технология не работи, блокират я отпадните мазнини, които бълват канализациите. Като скандален се очертава проектът за пречиствателна станция в Созопол. Според зам.-министър Евдокия Манева той е проектиран в мочурище и там са налети 18 млн. лв. за пилони, които може да останат да стърчат, защото се мисли за смяна на площадката.
Пречиствателната станция в Равда също не върши работа заради огромната й пренатовареност. Тя обслужва и курорта Слънчев бряг и е с капацитет за 20 000 жители. От ПУДООС бяха отпуснати 16 млн. лв., за да бъде разширена и така капацитетът й да скочи на 90 000 жители, но това още не е направено. Шокиращото е, че към тази пречиствателна станция в активния сезон идват отпадните води на 200 000 жители, а реално потребностите са за около 400 000. "Сега отпадните води се държат по-кратко в биобасейните, има пречистване, но не се постигат нужните параметри", обяснява зам.-министърът на екологията Ивелина Василева. Тя признава, че голям проблем остава мащабното строителство, без да е осигурен капацитет за пречистване на отпадните води. Строителни разрешения обаче продължават да се издават от общините. За да се издаде такъв документ, съответният инвеститор на хотел, ваканционно селище или дори кооперация трябва да предложи локално решение. Масово се предлагат изгребни ями или модулно съоръжение. Това обаче са само уловки. Според изискванията изгребната яма трябва да е от бетон, напълно изолирана, за да не се просмуква водата. Идеята е периодично машини да я прекарват до най-близката станция. Това обаче е много скъпа услуга и никой не може да проследи в момента къде се изливат отпадните води от хилядите хотелчета по Черноморието в Созопол, Несебър, с. Варвара или с. Синеморец. Модулното съоръжение е локална пречиствателна станция, но то се ползва само от по-големите и реномирани хотели.
В големите курорти в страната също има големи парадокси. Бързо развиващият се Велинград няма пречиствателна станция. Общината е поканена да представи заявление за техническа помощ, за да си подготви проект, който съответно да бъде финансиран от оперативната програма, твърдят от МОСВ.
В Банско също липсва пречиствателна станция. Проектът им се подготвя по ИСПА. Вече са направени предпроектните проучвания, готов е формулярът за кандидатстване, има идеен проект, но самата станция липсва. Обикновено година и половина отнема изграждането на един такъв обект, при положение че вече са осигурени парите и са приключили обществените поръчки. Но там дори това не се е случило. Проблем има и в Батак за сметка на Боровец, Хисаря и Пампорово.
В София само в 65% е изградена канализацията За квартали като "Световрачане" и "Кремиковци" има висока степен на готовност на проектите. Ще се модернизира и пречиствателна станция "Кубратово".
Градовете по поречието на Дунав са с огромни липси на пречиствателни съоръжения. От МОСВ твърдят, че приносът на крайбрежните дунавски градове към общото замърсяване на реката е малък заради големите водни количества, но това не бива да ни успокоява. Няма действащи пречистващи съоръжения във Видин, Тутракан, Свищов, Силистра, Русе, Лом, Козлодуй и Белене. В Русе е напреднал строежът (над 80% от проекта е изпълнен), но в останалите общини са на ниво предпроектни проучвания и идеен проект. В Козлодуй е бил започнат строеж на пречиствателна станция с пари от бюджета, но е спрян. Тепърва общината ще кандидатства по оперативната програма.
"Направени са много грешки и пропуски досега. В момента имаме осигурен ресурс от 1.2 млрд. евро за пречиствателните станции в селищата с над 10 000 жители и само чакаме проектите на общините", казва зам.-министър Ивелина Василева. Парадоксалното е, че общините си мълчат. Само 12 са с много висока степен на готовност. Така или иначе от следващата година ни чака наказателна процедура от ЕК, защото срокът изтича в края на тази. "Разчитаме на два важни елемента. Имаме ясен план, график и воля как да бъдат изградени и ЕК оценява усилията ни. И второ - в други европейски страни също не са изградени пречиствателни съоръжения", казва Василева. От края на следващата година от този остатъчен ресурс ще се финансират проекти и на общини между 2000 и 10 000 жители. "За нас е важно кметовете да имат проектна готовност", са категорични от МОСВ. Догодина обаче има избори и по това кой кандидат за нов кметски мандат е готов с проект и кой се ослушва избирателите ще могат да се ориентират доколко е искрен.

Сега, 08.10.2010, стр.12
 


Copyright 2022, Аквариус